Писателят Владимир Зарев бе удостоен с голямата награда „Христо Г. Данов“ за цялостен принос към българската книжовна култура. Това отличие е едно от най-престижните в националната литературна сцена и символ на признание за дългогодишната му работа и влияние. Министърът на културата Мариан Бачев лично ще връчи наградата на Зарев в следващите дни, като церемонията ще се проведе в двора на къщата музей „Христо Г. Данов“ в Стария град на Пловдив.

В същия ден бяха обявени и други награди, които подчертават богатството и разнообразието на българската културна сцена. Издателство „Колибри“ получи признание като „Българско издателство“, което е важен знак за качеството и значимостта на тяхната работа. В категорията „Автор на българска художествена литература“ наградата отиде при Неда Антонова за книгата „Плодовете зреят нощем“, издадена от „ИК Хермес“.

Йордан Костурков бе отличен като „Преводач на художествена литература“ за превода си на „Старият антикварен магазин“ от Чарлз Дикенс. Тази награда подчертава важността на качествения превод за разпространението на класическата литература у нас. Андрей Андреев получи признание за своя труд в областта на хуманитаристиката с книгата „Летопис на Софийската филхармония – том I, II, III“.

Наградата „Христо Г. Данов“ за „Автор на издание за деца“ бе присъдена на Лилия Старева за „Морски приказки“. Тази книга допринася за развитието на детската литература и културната образованост на младите читатели. Ясен Гюзелев бе отличен като „Художник на книга“ за своето изкуство във „Всички приказки на Оскар Уайлд“, а медията „Тоест“ получи награда за представянето на българска книга чрез рубриката „#На второ четене“.

Кметът на Пловдив, Костадин Димитров, връчи наградата в категория „Библиотечно дело“ на Димитър Минев, директор на Регионална народна библиотека „Иван Вазов“. Тази категория подчертава значимостта на библиотеките като културни центрове и пазители на националното наследство.

Тази церемония е част от дългогодишната традиция, която съчетава признания, вдъхновение и подкрепа за българската култура. От 1999 г. насам наградите се присъждат на конкурсна основа, като журито, назначено от министъра, избира най-добрите. Лауреатите получават диплом, пластика и парична награда, а номинираните – диплом.

Тази година, в контекста на честванията, бе посмъртно удостоен Алек Попов, който през 2024 г. получи Голямата награда за цялостен принос. Тя бе връчена на дъщеря му, Александра Попова, от тогавашния министър Найден Тодоров. Така се подчертава, че културното наследство е непрекъснато и живо, преминавайки през поколенията.

Тази церемония не е просто награждаване, а празник на българската култура, която продължава да живее и да се развива. Всяка награда е признание за усилията и таланта на тези, които създават, превеждат, издават и популяризират българската литература и култура.